Шри Рамана казва: „Светът е толкова нещастен, защото е невеж относно истинското Себе. Истинската същност на човека е щастие. Щастието е вродено в истинското Себе. Човешкото търсене на щастие е несъзнателно търсене на собственото истинско Себе. Истинското Себе е вечно; затова когато човек го открие, той открива щастие, което никога не свършва. Във Вътрешната Пещера на Сърцето Единствената, Върховна Същност е вечно светеща със Себеосъзнатото излъчване Аз-Аз. За да Я реализирате, навлезте в Сърцето с фокусиран ум – чрез търсене навътре или потопявайки се дълбоко, или чрез контрол на дъха – и останете със собственото Себе“.gut-feelings

Тялото. Осъзнават ли хората какво е то?

Умът лесно свиква с нещата, които придобива. Купуваме си разни дрехи, аксесоари и джижавки, но идва времето, в което ние искаме да ги сменим. Някак си старите вече не ни задоволят, някак си се чувства човек сякаш празен отвътре. Каква е тази празнота? Има ли значение?

Хората се напрягат ако се концентрират и положат усилия да помислят за сензациите в тялото им. Тези сензации са напълно пренебрегнати в обществото. Ако човек се чувства тъжно, всичко около него го питат „Защо си тъжен? Не трябва да се чувстваш така, не е правилно?“. Какво ни казва това?

Сензацията идва от тялото, тежи ни на душата, но те ни казват: не слушай тялото си, не е правилноmind body heart wake up. Празнотата у нас, празнота на ума ли е или на душата? Кой се задоволява с придобитото, егото или душата? Естествено, че егото. Егото е нещо, което съществува толкова колкото и бог. Знаем за него, но никой не го е виждал. Всеки знае за чувствата на егото – така както има хора, които са преживели Бога. Егото търси удоволствия. В размисли за живота човек намира за главна ценност изживяването. Придобиването. Човек иска и иска, а докато го получи, вниманието му вече е на друго място. И кога ще спре това? Къде спира?

Ето я, идва смъртта. Яж, пий и си носи новите дрехи! Хората изглежда изобщо не се плашат от смъртта. Явно нямат против да сменят телесната си дрешка. Нима тялото не е дреха на душата? Нима изобщо си обърнал внимание, че точно това тяло ти се е паднало, а не някое друго? Цениш ли го? Пазиш ли го? Грижиш ли се за него? Приемаш ли го? Все търсиш да го криеш, да го обличаш, потискаш го, та то е толкова гнусно! Поти се, мърси се, изхожда се, а и тези органи, които са вътре, изглеждат толкова ужасно! Нали? Произнеси наименуванията на половите органи и гледай как всички се смеят или са потресени от некултурното ти държание.

Как ще говориш ти за частите от тялото? И то сексуалните? Та това е толкова мръсно! Не трябва да се чувстваш така, не трябва да се възбуждаш, подтискането продължава. Хората от Изтока казват, че вярата идва отдолу-нагоре. Тоест от сигналите на тялото, които идват именно от сексуалната енергия – защото тя е единствената енергиimagesя, която съществува, тя е двигател на всичко, и от твоя корем, от сензациите в корема ти и областта на сърцето, енергията се изразява и излиза във вербална форма, телесно движение или някакъв вид активност, например изкуство. Изкуството е именно това – човек да изрази сензациите си, душата си, сърцето си. Именно когато човек слуша музика той изразява тялото си танцувайки – защото това чувства корема му. Когато човек затвори очи – погледът му е насочен именно навътре. В неговото царство. Както казва Иисус – не е там или тука, а ей-го де е Божието царство: в тебе е. В този свят ти си в единство. Единство с твоето тяло, дух и душа. Защото те всъщност са едно цяло. Ти си тях и те не са по-различни от теб. Ти си наблюдателя и наблюдаваното. Отвъд тези понятия е именно неизучимото. За него няма думи, то е отвъд, то е трансцедентното. Или по-просто: Бог. Тук темата може да продължи в посоки, в които може и да няма край, затова ще продължим с Тялото.Потискайки тялото, умът налага съмнения. Умът няма вяра у висшия интелект на тялото. Умът е логичен, а тялото не е. Умът ще те закара от точка А до точка Б със стъпки, малко по-малко, с кола, със самолет или пеша. Тялото ще те заведе от т. А до т. Б внезапно. Именно интуицията е това, което е дело на висшия интелект и идва отвътре. От тялото. Неслучайно хората казват: слушай тялото си, вярвай в себе си. Но потискайки спонтанните решения, умът изпада в куп заплетеници и създава това, което хората наричат реалност.

Какво е реалността? Отново огромна тема. Ще я оставим и нея. Та в нашия свят човекът, който има натрупани факти, готови изречения, чужди мисли и изживявания, се счита за интелигентен. Интелигентността се бърка с интелекта. Интелектът идва от ума, това е паметта, цялата умряла информация. Интелигентността идва от тялото. За да се отърве от невежеството на пълната чаша, човек трябва да приеме, да попие – за да придобие(да изпразни чашката).Приемането помага на интелигентността да се прояви. Интелигентността на критичното мислене, на собственото мислене, на креативното мислене, на интуативното мислене, на мисленето с ЦЯЛОТО ТЯЛО, С ВСЕКИ ЕДИН АТОМ ОТ ЧУДОТО, КОЕТО СИ. Всеки един момент умира за да дойде на негово място именно сегашния момент, който вече е мъртъв и така до вечността. Всичко се променя. Всичко. Ако човек се хвали с миналото си и стои в него, стои със старите си възгледи, самодоволства, то този човек е заспал. Той не се е родил за новото.Той е невеж.Невеж защото не се научил, поучил.

Както казваме сега, той не си е отворил ума.Така както парашута не работи когато не е отворен, така и умът. Затвореният ум е опасен, той спори и има безметежна вяра. Отвореният винаги знае за безбройните възможности на реалността и се съмнява. Това е проблем, който въздига глупците, а потенциалът на умния остава непроявен. Умният уважава, изслушва. Глупавият съди и се присмива, страх го е да изгуби реалността, посмей да му кажеш истината и ще си патиш от гнева на невежеството. Не можеш да победиш такъв човек. За да расте човек, той трябва да има отворен ум и сърце. Винаги нов с новото утро. Винаги свеж. Вечер той трябва да оставя тежестта от миналото, да спи спокойно и да започва на ново със свежите, огнени лъчи на този отвор в небето, от който прониква светлина. Нима не изглежда като отвор? Нима не са го виждали именно като отвор преди време? Тогава са нямали нашата представа за космоса. Колко ли още неща не виждаме и в момента?

Не буди ли това интереса ви? Именно хората, които са страстно любопитни, са хората, които откриват чудесата на живота. Алберт Айнщайн казва, че не е имал никакъв талант, а просто е бил страстно любопитен. Който търси – намира. Важното е да се впуснеш в приключението, в което твоето тяло те приканва. То ти подсказва къде ще ти бъде интересно, къде ще има любов, къде ще има растеж. Следваш ли този път, не винаги ще бъде лесно, но винаги ще се положат грижи от неизвестни сили ти да бъдеш обичан.

От теб зависи докъде ще стигнеш в това приключение. За нещата, които желаеш и си представяш ще бъдеш подготвен ако имаш вярата и стъпваш напред. Ако искаш да разбереш нещо, да научиш нещо, ако вземеш решение, решение, което е паднало от колебаещия ум, долу в силата на сърцето, което вече говори в дълбините, в тебе, вече част от теб, то тогава пътя ти ще бъде показан и всеки един атом от тялото ти ще работи в тази посока. Не е нужно да знаеш как ще стане, важно е просто да вървиш и да вярваш.

Именно това е вярата. Хората все търсят да се осланят на нещо, в което да вярват, което показва, че вярата липсва. Всяка дума има дълбок смисъл, всяка дума има картина – на неизразимото съзнание. Думите, които влияят най-много на човек и достигат до дълбините на неговото съзнание са именно думи, които приближават до трансцедентното. Човекът, който ти помага да стигнеш дотам, е човек, който говори с цялото си същество, с душата си, със сърцето си. Той ти позволява да бръкнеш в неговото гърне злато за да си вземеш и ти. Малко се отклонихме от тялото. Така става когато пиша спонтанно. Съжалявам. Дано сте си събрали мислите и не сте се объркали нещо.

Да добавя, че има доста болести на психиката, които са причинени именно от подтиска  нето на тялото и са доста разпространени в нашето общество, именно покрай вас, ваши близки, приятели и дори и ти самия. Затова ще говоря друг път. Един от симптомите на подтиснато СЕБЕ, ако мога така да се изразя, е именно депресията. Depress – press -натискам – De – представка за – потискам. Именно потискането идва от горе. Горе (умът) натиска енергията, която излиза, можем да кажем, че човек не е себе си, а се държи като се осланя на минали познания и опит или се държи в рамките на общо приетите норми. Ралф Уолдо Емерсън казва „Най-голямото постижение за човек е да остане себе си в свят, който постоянно се опитва да го промени.“ Express-Depress.

Та интелигентността на тялото сама управлява хормони, растеж на косми, нокти и т.н и куп още неща, за които ти нито имаш образование, нито полагаш някакви усилия! Не е ли невероятно?! Ами ако трябваше да мислим за всичко това? По същия начин тялото ти сочи и пътя, без да мислиш за него, а го чувстваш, усещаш. Припомням, че ALLAH означава – ARM LEG LEG ARM HEAD, тоест ръка, крак, крак, ръка, глава. По-ясно от това, няма накъде!

Та човек трябва да осъзнае следното – в нашето общество телата са силно потиснати! Дишаме плитко, затворени сме в ума и илюзиите му и нямаме никаква вяра в самите себе си. Потенциалът се разкрива едва когато човек започне да следва безрезервно сърцето си. Тогава човек намира магията и богатствата на живота, неговите закони. Търси и ще намериш. Посей и ще пожънеш.
За да се върнем обратно в тялото, за да се свържем отново с нашата висша, неповторима интелигентност, човек трябва да добави в живота си следните практики. Медитация, динамична медитация, дълбоко дишане, здравословна храна, вода и спорт. Това са едни доста ценни неща, на които всеки индивид трябва да обърне сериозно внимание, ако иска да разкраси живота си, да открие собствения си мит, да се втурне в невероятното приключение, за което изглежда неговото тяло вече знае и го приканва.

Душата търси растеж и смисъл.Растежът,както и при дърветата. се осъществява благодарение на корените, които растат надълбоко вътре в нас.Към сърцето.Търсенето,навлизането надълбоко разкрива истините, които вече знаем, но сме забравили.Това е приключението в дълбините на нашия Аз.Приключението е навътре!А не навън.

“Този, който гледа нещата отвън, сънува,
а този, който гледа вътре в нещата, се събужда.”

 
 Карл Густав Юнг

Дали застанахме на пътя си от страх? Страх от нашия собствен потенциал и задача. Ние всички сме изгубени души. Впусни се в приключението на себе – реализация.

“The adequate evidence for the fact that Brahman(God), which shines as the self, resides in the hearts of all, is that all people indicate themselves by pointing to the chest when saying ‘I’.” – Ramana Maharshi


Comments (2)

  1. Pingback: Добре дошли! Начало на проект: Ум-Тяло-Дух | Ум-Тяло-Дух

  2. Pingback: Добре дошли! Начало на проект: Ум-Тяло-Дух | Ум-Тяло-Дух

Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Може да подкрепите работата ми, като дарите или закупите продукти от магазина. Отмяна