„Какво е това, от което се плашим всички?“ Тупак Шакур

Тъмното ни плаши. Тъмното е липса на светлина. Усещаме някакво странно присъствие в тъмното. Чужди сили, сянка на светлината, нейната едва ли не лоша страна, тъмен дух. Както също се пее в една от песните на Iron Maiden – Fear of the dark (страх от тъмното) „имам страх в тъмното, сякаш нещо ме наблюдава“. Съвестта също наблюдава. Тя е нещо като съдя в нашата душа.

„В своята книга Веселата наука Ницше твърди: „Какво ти говори съвестта? – „Да станеш това, което си“. Тази формула е на пръв поглед парадоксална – как е възможно да искаш да станеш това, което си? Нужни ли са морални усилия за това? Трябва ли човек да има съвест, за да го постигне?
Разяснение можем да потърсим при Хайдегер. Според него онова, към което съвестта ни призовава, е собствената ни автентичност. Съвестта ни помага да напуснем безличния живот на “das Man”, където „правя това, което правят всички“, „чета, каквото се чете“, „говоря за това, за каквото се говори“ и т.н. В безликия живот на “das Man” човек няма автентично лице – там „всеки е друг и никой не е самият себе си“. В него мълвата и празното любопитство обезличават. Единствено съвестта може да ни върне към нашата самобитност и уникалност.“(Източник –линк)

Тъмната страна осъжда работата на светлата ни страна, работата на съвестта или нашата уникалност.По-голямата част от обществото принадлежи на тъмната страна. Масовата душа е изтощена, търси единствено и само удоволствие, келепир и живее в безсмислие. Тя е осъдила светлината. Без светлина човека не притежава въображение, воля за развитие. Той е движен главно от примитивния си инстинкт за размножаване. Най-близкото удоволствие и най-върховното е именно сексът. Това желание, тази страст заглушава истинските призиви на душата. Сексуалната енергия е единствената енергия в нашето тяло. Дори когато човек мисли той използва сексуална енергия.

„Човекът, който мисли, не е годен за тълпата.

Сам да приемаш себе си като съдба, да не искаш нищо друго — в подобни състояния това е просто висш разум.“Фридрих Ницше

Ако кажете, че размножаването е смисъла на живота то ромите излизат най-мъдрите около нас.

Всички ни съветват да вярваме в себе си, да игнорираме скептиците около нас и да нарушаваме правилата.

Правилата? За кои правила става въпрос? Законите? Не. Става въпрос за масовата гледна точка, според която всеки се нагажда.Адаптира.

„Разумния човек се опитва да се приспособи към света. Неразумния – да приспособи света към себе си. Затова човешкият прогрес се дължи на неразумните.“Джордж Бърнард Шоу

Тя унищожава потенциала ни, въображението на индивидуалното, уникално съзнание, което сме. Ставаме сухи твари. С маски. Ставаме като всички други. Преследваме актуалното. Не мислим. И не виждаме нищо отвъд това. Заспали сме. Хората, които вървят сами, трябва да знаят, че ще срещнат доста скептици, които ще се опитат да ги разубедят. Но те не трябва да се боят, те няма да бъдат разбрани и това е напълно нормално. Но това е техният път, само те го виждат и те са отговорни да го извървят. А когато човек върви по пътя си, неговите нужди винаги са удовлетворени. Вътре в нас е пътят. Ние сме пътят. Но тъмното седи в ъгъла и ни дърпа към неговата бездна. Умъртвява ни. Плаши ни нашата сянка. Но съвестта също наблюдава и можем да чуем нейните шепоти, когато се изгубим. И все пак да благодарим на тъмната страна, без която не можем. Но нека не оставаме там. Може би в баланса се крие истината. Но душевното състояние на българина е далеч от балансираното състояние. Той е крайно затъмнен.

Независимо кой какво ще ти каже отвън, той не е в твоята кожа, не е в твоите „обувки“, не върви по твоя път и не e изминал по него… независимо колко хора ще се изправят срещу теб, твърдейки, че знаят уж какво е най – добре за теб… не им вярвай. Вярвай само на душата си, която и да се губи в пътеките и хълмовете, да пада или пропада, да губи светлината пред себе си..не спира тихо да ти шепти, тихо да те води по пътя нейн, какъвто и да го е избрала, това е нейния личен избор. Накрая винаги оставаш и си тръгваш от тази Земя, само със Себе си!

~Amaranth~

Сподели! Нека се окуражат всички войни в нашата замъглена държавица!

0bf2b7ae29e7d08f760473b3b6ac0919

„След двадесет години повече ще съжалявате за нещата, които не сте направили, отколкото за нещата, които сте направили…“

„По-лесно е да заблудиш хората,отколкото да ги убедиш,че са били заблуждавани.“

Марк Твен

Пиши ни ако искаш да споделиш нещо с нас или чрез нас! Ще се радваме ако има хора, които са амбицирани да се развиват в тази насока и искат да се включат в движението.


Comments (1)

  1. Отговор

    Напълно споделям казаното в тази статия за наистина чудовищния дисбаланс между двете съставляващи на човешката душа, между духовното и материалното начало в нея, между, ако се позовем на китайската философия, между по и хун, вегетативната душа анима и духовната – анимус. Но защо се случва това, това го няма в статията. Аз ще предложа един фрагмент от „Вечната философия” на Олдъс Хъксли, който , според мен, още през 50-те години на миналия век дава отговор на този въпрос:

    Най-широко разпространената жизнена философия престана да намира основата си в класическите духовни произведения и правила на аристократичното добро възпитание и сега се формира от авторите на рекламни текстове, които си поставят само една задача – да убедят всеки и всички да бъдат екстравертни и толкова алчни, колкото е възможно, защото само вечно недоволните от себе си хора са склонни към прекарване на времето си по безумен начин и са готови да похарчат пари за тези вещи, които рекламодателите желаят да продадат.

    „The Perennial Philosophy” – Религия и темперамент“ – Олдъс Хъксли

Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Може да подкрепите работата ми, като дарите или закупите продукти от магазина. Отмяна