Ние имаме избор.

Дали сме определени от гените? Те са потенциал. Нещо, което може да се развие в различни посоки. Все едно седим в кола и можем да тръгнем по различни пътища в различни посоки. Къде ще стигнем? Зависи от нашия избор. Самите гени, в най-началната си фаза,биха могли да се преобразуват във всички възможни клетки. Заложбите и талантите, които имаме… талантът сам по себе си не гарантира успех и постижения в някаква сфера. Нужна е работа. Но и без талант, с правилната работа, могат да се постигна успех и резултати. Разбира се, правилните материали, информация, учители, помощ би била много полезна. И все пак е факт, че човек може да научи изключително много неща. Къде е предначертаното, къде е талантът къде са гените? Човек определя – искам да науча това, искам да имам еди-кое си умение, искам да променя тялото си до еди каква си степен. Следващата стъпка е намиране на правилния път, за да стигнем до там. И да, има изключително много информация, вероятно противоречива, вероятно грешна. Но веднъж намерена правилната информация – тя е карта, как да стигнем до желаната цел. Следващата стъпка е да действаме, да сме търпеливи, да вярваме в процеса – че когато тръгнем в желаната посока – в един момент в бъдещето ще се окажем на мястото, което сме определили като цел. До тук се изчерпва положителното мислене – че ние можем, и че пътя по който тръгваме, ще ни отведе там, където искаме. Не казвам, че всичко е възможно – не можем да летим, не можем да дишаме в космоса, не можем да се къпем във вулкани и най-вероятно не можем да живеем 1200 години. Но има много възможни неща, за които не вярваме, че сме способни да постигнем. И така, коя беше началната точка на това? Че не сме определени от гените, а от нашия избор – какво искаме, какви цели си поставяме, какво решаваме ние.

Дали сме определени от родителите, обществото или средата? Разбира се. Няма как да не се влияем от всичко, което се случва около нас. Но нима нямаме самочувствието, че сме интелигентни? Какво е едно от нещата, които характеризират интелекта? Изучаване на средата, анализиране, адаптиране. Това означава, че можем да следваме приетите норми или да се замислим – какво означават. Какво правят всички, дали е правилно? Или по-точно – къде ще ги отведе картата, която използват хората в момента. Дали трябва да притежаваме апартамент. Дали трябва да се женим. Дали трябва да живеем в големите градове или може и в селата. Разпускането по барове и дискотеки с алкохол ли е най-приятно и ползотворно. Тук не изразявам мнение, а посочвам неща, които много хора приемат за даденост, а не се замислят къде ги води, защо се прави, води ли ги в желаната посока. Всичко, което казвам е, че имаме глава на раменете си. В тази глава има мозък и според учените – този мозък би могъл да се използва по-добре по предназначение. Да се изучава средата в която живеем, да анализираме кое действие до какъв резултат води, защо го правим (или не го правим), какви са нашите желания и цели и какво да променим (ако трябва) в поведението си, за да се приближим повече до тях. Пак казвам – не всичко е възможно. Не можем да изкачим Еверест по бански. Не можем да преплуваме океана за 24 часа. Но когато не използваме добре това нещо, което ни прави хора – интелекта и свободата да избираме, тогава се пускаме по течението. Не избираме ние, а избира обществото, избират родителите, избират приятелите, избират другите. Защо те да избират, когато ние можем?

Искам и 2 думи за родителите да кажа. Няма училище за родители. Или поне не се учи в сегашната образователна система. В човешката природа е да се грижим за по-слабите, да обичаме, да искаме най-доброто за тях. Така че предполагам повечето родители все пак се раздават за децата си. Вероятно има и необмислени ситуации, трудни ситуации, такива, когато човек се е отпуснал по течението, получил се е нежелан резултат и след това не може да се грижи за последствията (детето). Но като цяло – родителите обичат децата си и се грижат за тях. Но не сме научени как да бъдем родители и как да възпитаваме децата си. Тук пак идва изборът – ако си поставим за цел – може да се научим. Да се намери правилната информация, книги и т.н. Но се отклонявам. Идеята ми е, че вероятно много хора са обременени от възгледите, възпитанието, тежестта, оставена им от родителите. И пак – ако човек се оправдава с това – то не използва много голямата сила, която има – да мисли и да избира. Свободата сам да решава. Когато човек осъзнае, че може да мисли, да анализира, да цени мнението на другите, но и да има собствено мнение, избор, желания, свобода – тогава е неговия ред да каже – досегашния ми живот ме е отвел до тук. Аз искам да бъда на друго място, искам да съм друг, с други разбирания за света, с други взаимоотношения с хората около мен и т.н. – тогава отговорността пак пада върху човека. Не са виновни родителите. Те са направили каквото са могли според възможностите им. Но сега е наш ред ние да направим каквото можем според нашите възможности. Бебето не се учи да ходи за 1 ден, възрастен човек не се учи да кара кола за един ден, пианист не се учи да свири за един ден, висшето образование не е от днес за утре. Приемаме, че пътят е по-дълъг, но желания резултат е много ценен. Защото в края получаваме това, което ние искаме. Което ние сме си поставили за цел. Получаваме това, което смятаме че е важно и правилно.

Ние сами избираме.

Неделчо Караколев