Справочник

Битие – в –света – Според Хайдегер, един от екзистенциалните модуси на човешкото битие, че е винаги във връзка със света. Това означава както, че не може да се мисли света без нас, така и че ние не сме чиста субективност, извън света.

Каузалност – Причинно следственото отношение между явленията.

Култура – Изкуственият свят създаден от човека

Отчуждение – Категория създадена най-напред в немската идеалистическа философия за означаване на диалектическото състояние на преминаване в своето друго на духа. По –късно под влияние на Маркс, категорията придобива най-вече значение на дехуманизиране на човека, на поробването му от собствената му дейност и нейните продукти. В този смисъл отчуждението засяга и отношенията между хората.

Разделение на труда – Основна категория в икономическата наука, философията, социологията. Автори като Дюркем и К.Маркс обръщат внимание на ролята на разделението на труда в развитието на обществените явления. Първият акцентира повече върху социализиращата роля на разделението на труда, а Маркс – върху негативните му последици (вкл. и като фактор за утвърждаването на господството на човек над човека).

Сублимация – Понятие на З.Фройд, свързано с преноса на неудовлетворената енергия на подсъзнателните желания в области, които не са репресирани и забранени. Така напр. сублимираната еротична енергия може да се трансформира в творчество или труд.

Телеология– Учение за целесъобразността в природата и историята.

За играта

Агон – В старогръцката култура -състезателното начало на всичко съществуващо

Аполоново начало – Израз на Ницше, означаващ разумната, умерена, подвластна на закона страна на културата.

Дионисиево начало – Израз на Фр.Ницше, означаващ експресивната, витална, чувствена и творческа природа

Ентелехия – Термин на Аристотел, означаващ вътрешно присъща цел (телос) на нещата към завършено и по-съвършено състояние

Утилитаризъм – Учение, утвърждаващо като единствена смислена цел на човешкото поведение ползата. Ползата е и единственият критерий за това, кое е добро и кое не.

За предметите

Аскетизъм – Философия и практика на утвърждаване на духовното начало за сметка на минимализиране нуждите и потребностите на тялото (от храна, сън, удоволствия)

Деинституциализация – Политика на отказ от намеса на институциите (особено държавата) в човешките действия.

Епикурейство – Школа в античната философия утвърждаваща щастието в живота въз основа на принципа на удоволствието и умереността.

жизнен свят – Категория на Едм.Хусерл означаваща безвъпросно и напълно доверчиво приета фонова среда на човешкия живот.

мазохизъм – При Фройд проява на агресивните инстинкти на човека, но спрямо самия него.

материя – При Аристотел веществената възможност, материалното основание на конкретните неща, което придобива предметна конкретност чрез формата

обективация – Във философията термин за обозначаване прехода на духа, разумът, съзнанието във външния свят и неговото одухотворяване

отчуждение – Категория в немската класическа философия означаваща най-вече господство над човека на собствените му дейности и продуктите от тях. Това отчуждение води и до отчуждение на човека от другите.

подръчно битие – Категория на Мартин Хайдегер, обозначаваща факта, че връзката на човека и света се осъществява чрез инструментите и средствата на човешката дейност.

Стоицизъм – Учение в древна Гърция и Рим, утвърждаващо непоколебимостта на човешката личност пред съдбата и нейните случайности. Основни представители – Сенека, Епиктет, Марк Аврелий.

Субстанция – При Аристотел, конкретното нещо, единство на материя и форма. Като първа същност обаче субстанцията се разбира като абсолютно и безусловно необходимото.Нещо, което не се нуждае от друго нещо за да съществува (Спиноза).

Телеология – Учение за целесъобразността.

Телос – Цел, вътрешна насока.

техне – За Аристотел причиняване според външна на предмета цел.

Утилитаризъм – Учение според което щастието и смисълът на човешките действия се измерва с ползата и ефективността.

форма – При Аристотел активното начало, духовна същност и цел на всяко нещо

хедонизъм –Философия на удоволствието като основа за човешкото щастие. Свързва се най-вече с Епикурейството

Цинизъм – Учение в древногръцката философия, остро противопоставящо се на общовалидните норми и закони.

За оръдията

Генно инженерство – Направление в съвременната биология, основаващо се на използуване на изводите на генетиката и молекулярната биология.

Екология – Наука, (названието идва от oikos – домакинство, дом и logos – наука, учение) изследваща взамоотношението на живите организми и околната среда.

Чартистко движение – Работническо социално-политическо движение в Англия от първата половина на 19 в.

Езикови игри – Термин на Лудвиг Витгенщайн означаващ, че всяко изказване се гради на договорени от участниците в ситуацията правила, чието нарушение води и до промяна на езиковата употреба.

Знак – Знаци са буквите и думите на даден език. Те представляват изразно средство или символ за приписване на значение на дадено явление или предмет. Природата на знака винаги се договаря от участниците в комуникацията.

Значение – Асоциативната връзка между знакът и смисъла или мисълта.

Интерпретация – Съвкупност от значенията придавани на текста.

Обективация – Състояние на съзнанието, духа, волята, въплътени във външно на тях битие.

Смисъл – Информацията за представяния в знаците предмет, която се свързва с него в процеса на комуникацията.

Термин – Съставен елемент на научните съждения характеризиращ се с определеност и еднозначност.

Тълкуване – Процесът на интерпретацията и намирането на комплекса от значения на текста.

Аз – Във Философията и психологията от 18 в. насам основна категория за изразяване на личната идентичност и тъждество на съзнателния индивид със самия себе си.

Аскетизъм – Философско и практическо отношение на човека към света, чийто център е подчертаване на доминирането на духовното и неговите потребности над телесното и резултиращо в ред процедури по подтискане на телесността и нейните нужди.

Комуникация – Форма на отношение на субектите в обществото. Общуване.

либерализъм – Философско и политическо учение имащо за център идеала за напълно свободния индивид, ценност сам по себе си.

Либертаризъм – Крайна форма на либерализма, отхвърлята почти изцяло намесата на държавата в индивидуалните дела.

Логос – в старогръцката философия многозначно понятие означаващо разум, ред, мяра, закон, реч и мисъл.

das Man – При Хайдегер – неавтентично съществуване, безлично, овеществено и конформистко битие на човека.

мяра – Категория, отразяваща момента на синтез на крайности, често тъждествена на разумност.

негативна свобода – Свобода – „от”. Такъв тип свобода, който предполага преди всичко липса на препятствия пред индивидуалната дейност на човека.

Справедливост – Категория на социално-политическата философия, утвърждаваща идеята за общото благо като определено разумно съотношение на социалното и природно равенство и неравенство.

Утопия – Философско-литературен жанр. Идва от името на съчинението на Т.Мор „Утопия” (място, което го няма). Целта на утопиите е да отправят критики към съществуващия социален ред, конструирайки картина и проекти на идеални общества, които все още не са съществували.

Комуникация – Форма на отношение на субектите в обществото. Общуване.

либерализъм – Философско и политическо учение имащо за център идеала за напълно свободния индивид, ценност сам по себе си.

Либертаризъм – Крайна форма на либерализма, отхвърлята почти изцяло намесата на държавата в индивидуалните дела.

Логос – в старогръцката философия многозначно понятие означаващо разум, ред, мяра, закон, реч и мисъл.

мяра – Категория, отразяваща момента на синтез на крайности, често тъждествена на разумност.

негативна свобода – Свобода – „от”. Такъв тип свобода, който предполага преди всичко липса на препятствия пред индивидуалната дейност на човека.

Справедливост – Категория на социално-политическата философия, утвърждаваща идеята за общото благо като определено разумно съотношение на социалното и природно равенство и неравенство.

онтологията – Учение за битието.

Агон – В древногръцката култура съзсезателен принцип, пронизващ всичко съществуващо.

Диалектика – Учение за движението. Първоначално значение – изкуство за водене на беседа.

Скептицизъм – Учение, утвърждаващо, че истината не е постижима.

Формална логика – Изкуство за правилното мислене.

Eпохе – Въздържане от съждение. Практика срещу прибързаното приемане за истина на определени знания.

Полис–Древногръцки град-държава, общество.

Атараксия –Невъзмутимост пред външните обстоятелства, която се изисква от невярващия на нищо скептик.

Адиафория – Изискуемо състояние на безразличие пред външния свят във философията на скептиците.

Тропи – Доказателства, доводи срещу възможността за истината.

обществен договор – Договор между членовете на едно общество относно нормите на съвместния живот. Понятието става популярно чрез трудовете на модерни мислители като Хобс и Русо.

Рационализация – В разбирането на Вебер, усъвършенствуване на човешките действия и тяхното съгласуване чрез рационални средства.

Секуларизация – Процес на трансформация – отказ от трансцендентни (религиозни) ценности и основания и акцент върху светските ценности.

Естествено състояние – Термин на Т.Хобс, Ж.Русо и други мислители на Модерността, означаващ ситуацията на човека преди развитието на цивилизацията.

Отчуждение – Категория създадена най-напред в немската идеалистическа философия за означаване на диалектическото състояние на преминаване в своето друго на духа. По –късно под влияние на Маркс, категорията придобива най-вече значение на дехуманизиране на човека, на поробването му от собствената му дейност и нейните продукти. В този смисъл отчуждението засяга и отношенията между хората.

Позитивизъм – Философско направление, възникнало в средата на 19 в. издигащо като критерий за научност на знанието неговата проверимост в опита.

Просвещение – Название на исторически отрязък на модерността, характерен с култа към разума.

Рационализация – Според Вебер феномен на модерното време характерен с повишаване ефективността на човешките действия чрез ръководството им от точни знания за целите и средствата им.

Сантиментализъм – Философска теория издигаща принципа за завръщането на човека към природата и естественото състояние.

Утилитаризъмр – Учение, утвърждаващо като единствена смислена цел на човешкото поведение ползата. Ползата е и единственият критерий за това, кое е добро и кое не.

Идея – В Платоновата философия абсолютна същност, истинното духовно битие.

регулативна идея – В критическата философия на Кант – идея на разума, която не може да се докаже безусловно, но която не можем да избегнем като цел на познанието и действието.