Човешката природа е от два порядъка. Порядъкът на животинската природа, инстинктивната система, която е присъща на всички човешки същества.
И порядъкът на духовния ви живот – онова, което става от врата нагоре.
Целият смисъл на митологичните и религиозните символи е да събуди духовното царство.
Тълкуването на символите на физическо ниво е именно отхвърлянето им.
Тълкуването по предназначеният им начин Джейм Джойс нарича естетически унес.Това е началото на духовния живот.
Данте споменава в книгата си „Нов живот“ следното – „Духът на моите очи рече -съзираш насладата си.Духът на живота в моето сърце рече- съзираш Повелителя си, а духът на моето тяло рече -сега ще страдаш.

Цивилизации отрекли се от табутата си са се разпаднали, разболели, и почти изчезнали.

Първите осезаеми доказателства за митологично мислене са от периода между 250,000 г. и 50 000 г. през Каменната ера. В Източната Африка са намерили реликви от преди 1, 800,000 г.
Приблизително 1492 година е края или началото на края на митологичната система.
Това е времето, в което Земята бива по-обширно изследвана от смелчаги като Колумб и Вашко да Гама. Тоест науката започва своето развитие.А науката унищожава мита, трансцедентния свят, от който трупаме жизнени сили, както пише в Библията: а който пие от водата, която Аз ще му дам(думи на Исус), няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за ВЕЧЕН ЖИВОТ.

Но много преди датата на  сътворението според Библията, дори милиони години преди това, са намерени останки от гробове напълнени с храна, или животни. В пещерите е имало черепи на мечки. Още от тогава човешката психика е обърната към трансцедентното, вечното, мистичното, което води до тези ритуали и традиции, които пък запълват празнината и ободряват човешкия дух, живота придобива смисъл и твърда земя, на която да стъпи човека.

При срещите на различните народи откриват, че без да са имали пряка връзка- всички от тях са имали собствена митология.
Какво се случва при нас?
В процеса на развитието в науката, човекшките митове постепенно замират.
Според Юнг мита може да ни свържее от външния с вътрешния свят на колективното несъзнавано.Той също казва, че общество, което се грижи и запазва митовете и традициите си живи, ще бъде подхранена с най-звучния и богат слой на човешкия дух.
Митът е диалог -взаимодействие между несъзнателния ум със съзнателния.Това е начинът по който си взаимодействат.Това е изворът, от който празнотата се храни, а за да се напълни тази безгранична яма в душите ни се нуждаем от истина, от нещо най-значимо и божествено. Невежеството на съвремения човек го превраща в консуматор, който се опитва да запълни празнотата със всичко, което го разконцентрира  от страховитата дълбочина на неговото съзнание- технологии, обществени места дори храна.Което създава един зависим човек, а за да бъде автентичен,цялостен човек трябва да бъде на пръв план себе-достатъчен.
Ницше и Исбен казват че живота се нуждае от животоподържащи илюзии или иначе няма да съществува морален закон, нищо непоколебимо, на което обществото да стои.
Но обществото е насочено, и то алчно, към външния свят – смъртния аспект на нас самите и на нашяи свят. така както ние се страхуваме, обичаме ,уважаваме, идолизираме ближния така и в древността хората са гледали на животните.Външният ни свят е украсен,което пълни единствено и само окото, а вътрешните пориви и богатства на безграничната душа- изгубени, подтиснати.Под натиска на света, желанието да създадеш фалшив образ, за да спечелиш и адаптираш в племето си, дори сам себе си да залъжеш, у всеки остава една вътрешна и непроявена част, а именно потенциала ни, нашата истинска вътрешна същност. И така индивида несъзнателно търси храна в неща без хранителна стойност.
Науката убива мистичното, въпреки че тя не може да се счита за абсолютна истина при положение, че е епскериментална организяиця от просто работещи хипотези, които биват почти постоянно опроваргавани.
Ритуалите извършвани в древността са били с най-различни свещенни цели.Например преминаване на даден човек от племето в различен етап от живота. Когато момчето става мъж,когато момичето става жена, когато най-възрастния става върховния жрец на племето. Ритуалите доста често съдържат някакъв вид болка и изискват отговорност и смелост.А сега да стъпим на земята и да погледнем наоколо.Какво се случва при нас?
Имаме ли все още подобни ритуали? Ритуали в различните етапи- рожден ден, нова година, пълнолетие. Ритуали, които изискват отговорност -училище и горните нива на образованието, работа. Ритуал е дори да си миеш зъбите всяка сутрин.Ритуалът е почитане на момента, така че да се превърне в свещен, какъвто е и реално всеки момент.Но нашият свят е така устроен че прекъсва тази връзка и често минаваме през живота просто така,да минава, безцелно, стремеейки се индивида максимално да запази своята сигурност, воден главно от първичната си природа, забравил напълно за себе си.(Другата цел на ритуала повече себе-съзнание! Прочети повече за себе-съзнанието тук)
Фактите показват, че може би духовността на древния свят тръгва от Траките, което е именно на наши земи.
Но къде е духовността у българина сега? И ако духовния свят е над врата, тоест в главата, означава ли, че българина ходи като муха без глава?


Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Може да подкрепите работата ми, като дарите или закупите продукти от магазина. Отмяна