Злото е субективно. Лошите дела често раждат добри. Един автор беше казал, че от доброто нищо не е видял, а от лошото е научил много хубави неща. И така както атома се разделя на две при голямо напрежение, така и човек се нуждае от злото, което е част от цялото, другата страна на една и съща монета, за да бъдат създавани най-различни красиви истории в нашия Свят.
Води се битка между тези две полярности. Но отблизо можем да видим тяхната игра, тяхното предназначение. Виждаме също, че може би това са непроменливи закони на природата, а в тях се корени баланса. Има ло зло сърце или злото е по-скоро природа на ума? То ако запазим пълен контрол над мислите си, които пък въздействат на емоциите, то човек може да бъде спокоен, щастлив, въпреки всякакви обстоятелства. Друг пък автор твърди, че човек е толкова зъл, колкото е и нещастен. А ако щастието зависи от състоянието на ума, а контрола над него е изцяло наш, то злото можем да твърдим, че се корени в нашия ум. Едва ли има човек, който би искал да е зъл, но неговата перспектива, породена от най-различни обстоятелства, е такава, че за негово благо, той стига до извършването на зли, за други хора, дела. Те пък от друга страна, въпреки нанесеното страдание, могат да създадът един силен човек. Човек бяга по-бързо, когато нещо го гони, и доста велики ходове в историята са извършени в моменти на безизходица, в най-отчайващите обстоятелства.
Не можем да контролираме външните обстоятелства, но можем да контролираме ума си. Злото е активно, а доброто пасивно, точно както контрола. И в хаоса, човек подрежда живота си. И в разрухата човек се пресъздава. Да, злото не е приятно за никого, но е част от структурата на нашата Вселена.


Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Може да подкрепите работата ми, като дарите или закупите продукти от магазина. Отмяна