“Допамин- верен приятел или господар, Вътрешен конфликт, съдържащ в себе си Истината- за Нас, за Живота, за Всичко!”                                                                                            – Христо Милчев  

Допаминът (Хидрокситирамин; 3,4-дихидрокси-β-фенилетиламин) е катехоламин от групата на биогенните амини с функции на невротрансмитер и хормон, произвеждан от невроните в субстанция нигра.

Допаминът участва като невротрансмитер в регулацията на множество процеси в централната и периферна нервна система и като хормон – в регулацията на бъбреците. Понижената или повишена допаминова активност е свързана с редица неврологични и психични заболявания.

Основните функции на невротрансмитера Допамин са следните:

  • Моторика     

Постоянното поддържане на допаминовата активност в базалните ганглии над определено ниво (тонус на допаминовата активност) е необходимо за предотвратяването на неволни движения. Треморът, наблюдаван при Болестта на Паркинсон, е резултат от понижения допаминов тонус вследствие дегенерацията на допаминергичните (допаминопроизвеждащи) неврони в субстанция нигра. Паркинсоновият тремор се окачествява като пасивен тремор, защото е най-силен в покой (докато крайниците са отпуснати). Когато пациентът извършва движения, допаминергичните неврони масирано освобождават допамин в базалните ганглии, допаминовият тонус кратковременно се покачва – и треморът отслабва или изчезва напълно.

  • Мотивация   

Резултати от изследване чрез позитронна емисионна томография. Характерни за шизофренията са редуцирана активност на фронталния кортекс (маркирана в червено) и повишена допаминова активност в базалните ганглии (зелено)[1].

Кратковременните (пулсативни) колебания в допаминовата активност са свързани с психични процеси като мотивация и концентрация. В този смисъл наркоманията (зависимост от психотропни субстанции, от никотин и алкохол до хероин), както и т.нар. хазартна зависимост се разглежда като патологично повишена готовност за реакция – свръхмотивация. Повърхностно изразено, пристрастените са много по-склонни към „автоматизирани“ реакции (напр. спонтанно запалване на цигара) при презентацията на асоциирани с тях стимули (напр. чаша кафе) отколкото непристрастените. Невъзможността от пряко осъществявяне на автоматизираната реакция (напр. липса на цигари) предизвиква силно желание (англ. „craving“). На неврофизиологично ниво пристрастеността е свързана с повишен афинитет (чувствителност) на D1-рецепторите. Любопитен е фактът, че промени в допаминовата регулация на базалните ганглии се наблюдават и при психически разстройства с натрапливи действия, влечения, мисли, които също могат да бъдат определени като патологично завишена готовност за реакция.

Перманентно понижената допаминова активност предразполага не само към моторни дефицити, но и към депресия (сред чиито кардинални симптоми е общо понижената мотивация).

  • Психопатология

Шизофренията се характеризира с патологично повишена допаминова активност в централната нервна система. При фармакотерапията се прилагат лекарствени препарати, които стимулират D2- и D3-авторецепторите и ограничават завишената допаминова активност.

Резултати от изследване чрез позитронна емисионна томография. Характерни за шизофренията са редуцирана активност на фронталния кортекс (маркирана в червено) и повишена допаминова активност в базалните ганглии (зелено)

Meyer-Lindenberg A, Miletich RS, Kohn PD, et al (2002) Nature Neuroscience, 5, 267 – 71

  • Пролактин   

Допаминът инхибира (потиска) освобождаването на пролактин (хормон, стимулиращ синтезата на мляко в млечните жлези) от аденохипофизата (антериорния лоб на хипофизната жлеза).

  • Бъбреци        

В зависимост от концентрацията си в кръвта допаминът може да предизвика дилатация (разширение, следователно ниска концентрация) или констрикция (свиване, следователно повишена концентрация) на кръвоносните съдове, захранващи бъбрека. Така допаминът участва в регулацията на постъпващото в и филтрирано от бъбреците количество кръв.

  • Сърце

Допаминът регулира функцията на сърцето, като повишава сърдечната честота, сърдечния дебит (изпомпваното количество кръв) и кръвното налягане.

От Еволпционна гледна точка Допамин е част от Вътрешната ни система на възнаграждение (Reward System). При всяко действие на човек ако е Его-синтоннно (в резон с Аз-а, т.е. правим неща които желаем) концентрацията на Допамин се увеличава и се активира едно от многото мозъчни ядра- нуклеус Акумбенс. В резултат на което е налице удоволствие.

От изключителна важност е да се разбере, че не само дадения моноамин отговаря за психичните функции на човек и неговата психика. Другите невротрансмитери вземащи отношение в тези процеси са:

  • Глутамат- основната молекула която ни активира и възбужда мозъка
  • ГАМК (Гамааминомастна киселина)- основната инхибираща молекуа
  • Серотонин
  • Норадреналин
  • Допамин

Различните концентрации на по-горе описаните сигнални молекули се проявават с различни поведенчески реакции- будност, мотивация, удоволствие, тревожност и т.н.

Допамин не е просто “химикалът на щастието” – реалната ситуация е малко по-различна. От една страна, наличието на допамин в опашатото ядро (caudate nucleus) на мозъка, което играе съществена роля в съхранението и обработката на паметта, изглежда ни кара с по-голяма вероятност да извършваме определено действие. Допаминът ни окуражава да правим прости неща, като да повторяме определено мускулно движение или сложни, като да си извадим храна от хладилника, да се обадим на човека, когото харесваме или най-накрая да довършим превода на тази статия (примерно). Допаминът също е активен и в стриатума (един от основните центрове за възнаграждение в мозъка), когато вършим нещо, което ни доставя удоволствие. И в двата случая той се свързва с усещането за удоволствие.

Допаминът често е спряган като “медиатор на щастието”, но в организма той рядко действа самостоятелно.

С други думи, допаминът не просто ни възнаграждава; той ни кара да очакваме възнаграждение и ако резултатът съвпадне с необходимостите, той ни помага да свържем в паметта си дадено действие с възнаграждение. Така допаминът се използва от тялото ни като средство за затвърждаване на полезния тип поведение от еволюционна гледна точка.

Но високите нива на допамин не означават непременно по-голямо удоволствие. Учените са открили, че повишените нива на допамин водят до параноя, а някои експерти смятат, че свръхактивната допаминова система може да е отговорна за шизофренията и някои други форми на психоза.

Лесно е да си представим как в мозък залят с излишък от допамин, който крещи “ДА!!!” на почти всичко, лесно се зараждат конспиративни теории и вътрешни гласове.

В ролята си на химикал, който ни казва “Да, направи така!”, допаминът действа съвместно с богат набор от други невротрансмитери. Той подсилва ефектите на окситоцина, като ни помага да се привържем към децата си и към хората, които обичаме. Той действа в сложно сътрудничество със серотонина, което ни помага да стабилизираме настроенията си. Допаминът изглежда работи в близки взаимоотношения с ендоканабиноидната и ендогенната опиоидна ситема, които ни помага да изградим стабилни асоциации между физическото натоварване (или пък лютите храни) и удоволствието.

От Еволюционната теория на Чарлз Дарвин се знае, че оценяват само най-адаптивните, най-критичните към средата, но затова човек трябва да е леко тревожен. Тази тревожност е адаптивна защото можем да пресметнем кога сме в опасност, кога да бягаме или да се борим (fight or flight reaction). На органично ниво е увеличена концентрацията на Адреналин от надбъбдрека.

Функцията на Допаминовата система за възнаграждение има следната функция:

  • Да разтовари мозъчната функция и да се синхронизират мозъчните честоти не двете хемисфери (полукълба) и да разтовари психиката ако е наличен Дистрес.

Допминовата концентрация и нуждата да правим неща които ни харесват (Его-синтония) се отразява в нашите потребности и нашите ежедневни търсения. Това е много добре показано от Маслоу в неговата пирамида за смоактуализация на човешкото поведение.

Това означава, че тези наши потребности и търсения са Еволюционно заложени в нас. Еволюцията, естествения подбор са ни накарали , в продължение на милиони години, да се адаптираме, да оцеляваме:

  • Да търсим ресурси (храна и вода)
  • Да търсим подслон
  • Да се размножаваме
  • Да комуникираме
  • Да израстваме като личности

В заключение бихме приели че Допамина това е наистина един верен приятел и господар на нашето житие и битие. Вътрешен конфликт защото заради него извършваме деяния които страшни и опасни, но това е вътре в нас!

Библиография:

  1. Учебник по Психиатрия за студенти по медицина, Акабалиев В. ; Стоянов Д; изд. Лакс Бук
  • 2. Meyer-Lindenberg A, Miletich RS, Kohn PD, et al (2002) Nature Neuroscience, 5, 267 – 71
  • 3. Buss M. David; Evolutionary Psychology

4. https//: www.simplypsychology.org/


Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *