Много хора мислят, че науката е лишена от духовност.

Но на тях просто им липсват очи за духовността на науката.

Ако човек е обогатен духовно, философски, има добро въображение, то той може да намери философия и духовност навсякъде.

Докато четем за водата, например, че тя е голямо в голямо количество във всеки жив организъм, че без нея организмът ще загине, без нея реакциите химичните реакции не могат да се осъществяват, и се сещам за приказката, че рибата едва ли знае, че е във водата, за нея водата е както за нас въздуха.

По подобен начин работи и нашето съзнание, когато не сме осъзнати за нещо- не го виждаме.

Та както рибата живее във водата, така и нашата среда е кислородната.

Така както тя не знае, че се намира в една голяма екосистема, така и ние може би не си даваме сметка, че извършваме някаква функция от по-голям организъм.

Л. да Винчи ни казва да се вгледаме в природата за тайните й.

Тогава щом клетките у нас имат структура, на това което е отвън, например-

дробовете- са като обърнато дърво

кръвта и кръвоносните съдове изглеждат като град от високо

има клетки специализирани да извършват специфични функции, като едва ли не можем да ги наименуване като „електроцентрали“ , „поща“ , „митница“

-сякаш цял град, цял живот има създаден там на микроскопично ниво.

И това не е всичко, разбира се, науката е пълна с такива асоциации, аналогии и неща за размисъл.

Та..  и с тези планети покрай нас, не сме ли и ние част от една клетка, с нейните органели, всеки извършвайки някаква функция. Защо не? Това е хубав мит, който човек може да накара да оживее, защото се приближава до всички факти и духовенства. Ние все пак, най-вероятно, сме част от един организъм.

Клетките се делят, старите умират, за да се запазят нови, и всичко, което правят, правят за благото на организма.

Те имат механизъм, който ги кара да се саморазрушат , ако не са в строя!

Може би и ние тряб ва да се ориентираме по този начин, какъв бил трябвало да бъде нашия начин на живот, както и да не се страхуваме от смъртта, тъй като щом не можем да разберем още живота, защо трябва да се плашим от това, което може би пък ще разберем един ден.

Нищо не се губи в природата, а само изменя формата си.

Реките не пият от собствените си реки и слънцето не свети за себе си!

Една от тези сфери, от които е изграден нашия свят, и който не разбираме, ние долавяме, бегло подозираме и наричаме –  любов. Може би това е „междуклетъчната“, „кислородът“, „средата“ която ни прави, което ни събира! Както „междуклетъчната“ част от съединителната тъкан! И въпреки всички тези подкатегории, нито една от тях не може да живее функционално самостоятелно.

 

 

 


Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Може да подкрепите работата ми, като дарите или закупите продукти от магазина. Отмяна