„Прави каквото можеш, с това, което имаш, там, където си сега.“ 
Теодор Рузвелт
както казва Кембъл, „съкровището е скрито там, където сте се спънали”.
„Всеки човек трябва да реши дали ще върви в светлината на творческия алтруизъм, или в сянката на разрушителния егоизъм.“
Мартин Лутър Кинг

Ако знаеше, че няма как да се провалиш в осъществяването на мечтата си, би ли променил живота си още сега в тази посока?

Ако страхът не съществуваше? Ако просто трябва да положиш усилията? Чакайки те мечтите на мечтите ти, там някъде, бихте ли? Ако пътя съществува и е начертан за теб?Ако знаехте, че ще има помощ по пътя и от теб се иска просто да даваш всичко от себе си? Ако пътят е тунел, в чиито край винаги има светлина? Светлина не само за вас, но и за целия свят? Избирайки да се „преродите“ всеки път след „смъртта“ си, знаейки, че това е начина, по който мечтата се сбъдва?

В името на нещо по-голямо? Нещо, което наистина си заслужава твоята жертва?

Има хора, които са осъществявали мечтите си едва тогава, когато са били със смъртоносна диагноза в някакъв кратък период от 5 години, и те отправят съобщение към нас, че все пак всички ще умрем и това би трябвало да бъде достатъчна мотивация за тази една възможност.

Има хора, които се захващат с нещо едва на 20-25 години и стават световни шампиони.

Лао Дзъ,“И най дългото пътешествие започва с първата крачка

Интересно ми е- какво те спира? Не вярвам да е нещо друго, но теб самия.

Защо човек избира сам да застава пред пътя си към уникалния си потенциал?

Сякаш всички дошли именно за това, сме дали на заето, от страх , от всятия страх, от прекаления шум, който лесно заглушава нашата воля, която така или иначе вече подложена на съмнение.

Защо човек застава на пътя си? Защо човек отказва да даде всичко от себе си и се пести, сякаш няма да умре? Защо стои, стоял вече преди да се роди и те първа предстоейки му да стои. Създаден бе живота, за да мърда уж, а той горкия да носи тази отговорност да твори и да добавя.. нещо все още не му приляга.

Интересно ми е какво ще коментираш,ти, читателю? Би ли споделил своето вдъхновение, или ти самия се нуждаеш от такова?

Можеш да коментираш отдолу.

И все пак:

„Истинско чудо е… ако наистина търсиш собственото си щастие, ти всъщност излизаш на път, който винаги е съществувал и те е очаквал, и тогава животът, който би трябвало да живееш е този, който в действителност живееш. Когато проумееш това, животът те среща с хора, които са в същото поле на изява, и те самите започват да отварят врати за теб. Затова ви казвам: правете онова, което искате, което ви е по сърце и душа, не се страхувайте и тогава пред вас ще се отворят врати, за чието съществуване не сте и подозирали.“

Джоузеф Камбъл


Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Може да подкрепите работата ми, като дарите или закупите продукти от магазина. Отмяна